Днес светът е крехък и уязвим от най-малкото невнимание на хората в глобален аспект. Той е тук, навсякъде и сега. Един миг го дели от разрухата. Но ние вярваме, че доброто винаги побеждава. Това каза писателят Димитър Петров. През септември ще представи романа си „Петият гвоздей“, в съавторство със Свилен Маринов.

В центъра на романа е петият гвоздей, който е трябвало да бъде забит в гърдите на Христос. Съхранен е от племето на Дан, сина на библейския патриарх Яков, чиито потомци се преселват през Северен Кавказ и достигат Дания, където дават името на страната. А петима мъже с неограничена власт, представители на едни от най-могъщите държави, са готови на всичко, за да открият реликвата и чрез нея да властват над света. Сведения за петия гвоздей има в пророчествата на преселнците асирийци в Северен Кавказ, както и в тайните архиви на нацистите. Но един българин е белязан от съдбата да открие свещената реликва и да отключи безмерната й сила...

Идеята за книгата се появява спонтанно – като опит на авторите да предложат спасение на човечеството. В „Петият гвоздей“ двамата пишат за нов свят и нов мир, които според Димитър Петров, трябва да бъдат обединени в името на настоящето и бъдещето. „Всички същества на земята имат четири основни функции – да се възпроизвеждат, да се хранят, да спят и да се защитават. Само човекът има и пета функция – разум. Разумът ще надделее и победи. Ще спаси света“, коментира той.

В книгата си писателите описват страни, които познават добре. Самият Димитър Петров е работил няколко години в Северен Кавказ. „Следите от Велика България още се помнят сред обикновените представители на северокавказките народи“, разказва той. Освен автор, Петров е директор на регионална библиотека „Проф. Боян Пенев“ в Разград.

СЛЕДВА ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ

Господин Петров, как се появи идеята за „Петият гвоздей“?

- Спонтанно. Изследването на съвременния свят, натрупаното емпирично познание и познанието от прочетената световна история ни накара да се замислим за бъдещето на човечеството. Сиреч, да предложим едно спасение в името на живота, хората и историята за в бъдеще.

Как започна сътрудничеството Ви със Свилен Маринов?

- То датира отпреди 30 години. Работихме в голямо основно училище. Често след часовете сядахме в някое барче и коментирахме причините и последствията от различни исторически събития – от древните битки и войни до формирането и разпадането на империи, от величието и падението на личности и народи, от световно влияние за моментното историческото време до заличаване имената на могъщи и успели народи.

Свилен е завършил Висше военно училище в Шумен и история във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Аз съм завършил педагогическа специалност във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Учил съм богословие в СУ „Климент Охридски”, също там съм магистър „Библиотечни и информационни технологии”.

В книгата разказвате за агенти, които са планирали някога взаимното си ликвидиране, а към днешна дата започват да работят заедно. Какво днес е в състояние да обедини хора с коренно различни възгледи?

- Точно това, което е надхвърлило досегашното разбиране за света, за разделението на икономическо, политическо и финансово влияние – а то е доминиращото развитие на технологиите и интернет пространството. Днес светът е крехък и уязвим от най-малкото невнимание на хората в глобален аспект. Той е тук, навсякъде и сега. Един миг го дели от разрухата. Но ние вярваме, че доброто винаги побеждава. Това го пише във всички свещени писания и предания от сътворението досега.  А и народите прекратяват войните и се разбират за мир и равновесие, поне досега.

Как си представяте, че трябва да изглеждат новият свят и новият мир, за които говорите в „Петият гвоздей“?

- Обединен в името на настоящето и бъдещето. Всички същества на земята имат четири основни функции - да се възпроизвеждат, да се хранят, да спят и да се защитават. Само човекът има и пета функция - разум. Разумът ще надделее и победи. Ще спаси света.

От кои скандинавски страни има интерес към книгата? 

- От Дания, най-вече, и от Норвегия, Швеция, също.

Работил сте в продължение на няколко години в Северен Кавказ. Какви бяха най-големите културни различия, които видяхте между нас и хората от този регион?

- Доста години поработих там. Хората нямат представа за Северен Кавказ. Това е равнина, заключена от устията на реките Волга и Дон, от водите на Каспийско и Черно море. На юг е преграден от гребена на същински Кавказки планински хребет. Богат е на нефт и газ и на други ресурси. Там живеят много народности. Аз съм се изненадвал, например, от такива като колхи – представители на народа от древна Колхида и мита за Златното руно. В неформална обстановка балкарците са ми казвали, че са потомци на Батбаян, големият син на хан Кубрат. Следите от Велика България още се помнят сред обикновените представители на северокавказките народи. Срещах се и разговарях надълго и нашироко с асирийци, останки от великите Асировавилонски времена, наследници на древните шумери и роднини на семито-хамитите, сиреч на евреите.

Вие сте директор на регионалната библиотека в Разград. Кои според Вас са основните предизвикателства, пред които са изправени днес библиотеките?

- Едно от основните предизвикателства на новото време, стоящо пред библиотеките е ХХІ в., е, че тя трябва да разшири своите граници извън понятието „сградата, в която се съхраняват книги”, като осигури използването на информационни материали и чрез електронни средства, да се превърне в експертен център на информационното общество и да е в състояние да обслужва нарастващите  информационни потребности на съвременното общество.

Както всички съвременни библиотеки, така и регионалната библиотека „Проф. Б. Пенев” се стреми да бъде сред модерните хранилища на паметта на нацията, затова сред приоритетите  е дългосрочна стратегия за опазване на книжовното богатство на град Разград и региона и осигуряване на неограничен достъп до знание за широк кръг потребители. Библиотеките играят важна роля в бързо променящата се дигитална среда, например за съхраняване на културното наследство посредством дигитализация. Книгите в нашите библиотеки трябва да се използват по-добре, а технологичният инструментариум за постигането на тази цел е дигитализацията. Тя помага за преодоляване на пропастта между поколенията, надграждане на знанията и осигуряване на достъп на гражданите до библиотечните услуги. дигитализираните ценни стари краеведски книги спомага за популяризирането на богатия краеведски фонд и опазването на оригиналите, съхранявани в библиотеката.

Обществото има високи изисквания към библиотеките днес, не само за съхраняване на книжното богатство, но и като пространство за социални и културни прояви и контакти. Библиотеката трябва  да се трансформира, тя вече не е само място за книги, а за хора, т.е. все повече се превръща в център за социални срещи, за разговори и за безплатно образование, общуване и достъп до култура.

Как се променят нуждите и навиците на читателите? Увеличава ли се или намалява търсенето на книги? Какво е мястото на електронните книги в библиотеките?

- Интересът към книгата не е намалял. Книгата винаги е била средство за четящия да избяга от реалността, да се потопи в света на въображението, да съпреживява дълбоките чувства на героите заедно с тях – да преживява катарзис, да плаче, да се смее – там, сред страниците на книгите. За да може за миг да забрави и да се откъсне от света извън кориците – сериозен, труден, дори страшен. Както споделят читателите ни – релаксират, зареждат се и… отново търсят спасение в писаното слово… Така четенето днес не е просто физическо умение, а един от начините на създаване на значения, на осмисляне на части от живота, на придобиване на навици за справяне с тежките житейски ситуации. Това е ключ към познанието, себепознаването, ключ едновременно и към реалния, и към измисления свят.

Четенето като дейност също претърпя метаморфози. То постепенно се пренася към електронните формати и интернет източници, при това не само в професионалните дейности и взаимоотношения, но и в свободното време. Хората днес четат изключително много и чрез мобилните си устройства – лаптопи, таблети, смарт телефони. Но книгата остава духовен приятел, помощник, отдушник, заместител на реалността за четящата разградска публика. Широко разпространено е твърдението, че хората предпочитат четенето на хартия пред използването на електронни устройства. И както споделят нашите читатели, няма как да се замени усещането да прелистиш страниците – ръката да усети докосването на хартията, да ти „замирише на хартия“. Книгата е била, е и ще си остане един от най-добрите ни и мъдри приятели, в чиито съвети се вслушваме, истинска магия. Тя е тази, която ни помага в процеса на нашето умствено, духовно и културно развитие и израстване. Мястото, откъдето човек може да се научи – да разбира себе си, да разбира другите и света, който го заобикаля.

Димитър Петров е завършил „Начална педагогика“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и „Политически умения“ в Нов български университет. Магистър е по специалността „Библиотечно-информационни науки и културна политика“ от Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. 

Работил е в сферата на строителството в Русия, както и в Драматичен театър – Разград, Общинска администрация – Завет, интернат за социално слаби деца „Кирил и Методий“ в с. Балкански. Шест години е бил директор на началното училище „Никола Златаров“ в с. Градина, а четири години – на основно училище „Иван Вазов“ в с. Гецово. От 2009 г. работи в библиотеката „Проф. Боян Пенев“ в Разград.